Виетнам за „усмивките“ и „вкусната храна“ (Азия част I)

Минаха вече няколко месеца от срещата ми с Азия и още не съм написала нищо, защото просто не знам откъде да започна… Това е най-дългото (1 месец далече от София!) и най-далечното пътешествие в живота ми. Остави силен отпечатък и 4К снимки след себе си. Със сигурност беше различно, вълнуващо, обогатяващо, екзотично, на моменти дори люто. Започвам разказа си с първата държава, в която попаднах – Виетнам. Според първоначалния план тя трябваше да бъде и основната, но той претърпя обрат, за който ще разберете по-късно. 😉

Пътуването ми не беше организирано. Бяхме 4 души с раници на гръб. Имахме някаква идея, но не и стриктен план. Доста от нещата се случваха в движение.

И още едно уточнение – всяко едно пътешествие е супер субективно и зависи от толкова много фактори. По-долу ви споделям изцяло моите лични впечатления и емоции, както аз съм ги изпитала. Ще маркирам основните моменти от пътешествието. За всичко, което ви е интересно да научите повече, може да ми пишете. 😉

Защо Виетнам?

Виетнам е все още не толкова популярна и експлоатирана дестинация (поне за европейците). Като всичко непознато, това привлече и нас. Напоследък е доста актуален, особено заради добрите условия за кайт сърф и ниските цени. Не ни трябваше да го мислим много и вече бяхме купили билети. На второ четене добрите отзиви само потврърждава, че сега трябва да се ходи в държавата, преди останалите да я „открият“ и да „развалят“ този земен рай. Според блоговете и всичко, което прочетохме, ни очакваха феноменални гледки, широки виетнамски усмивки и най-уникалната кухня на света.

А всъщност положението беше малко по-различно…

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВИЕТНАМ

Тет или Азиатската нова година

Кацнахме в столицата навръх тяхната нова година – Тет. За разлика от нашата, това е много семеен празник и се отбелязва в няколко дни. Съответно през този период нищо не работи. Ние пристигнахме на втория ден от празника и Ханой беше в пъти по-тих от обикновено. Виетнамците се бяха издокарали в най-новите си тоалети, с които гордо позираха за селфита и се блъскаха с моторчетата. Виетнамците са по-скоро атеисти, но по време на празниците храмовете са препълнени. Отрупват олтарите на Буда с неща от ежедневието – плодове, сладки, носни кърпички, но и „блага“ от Запада като Coca Cola. Подобни олтари има не само в храмовете, а във всеки магазин, дом… Аз бях толкова привлечена от един екзотичен пъпеш, че посегнах към един от олтарите, което не се прие добре. Друга интересна и непозната за нас традиция е горенето на фалшиви банкноти и предмети, направени от хартия. Виетнамците вярват, че по този начин ги предават на близките си в отвъдния свят. Затова не се учудвайте, че мъртъвците там разполагат с последния модел  iPhone. 🙂

Ханой

Ханой беше първата ни спирка в Азия и отправна точка за доста от пътешествията, така че изкарахме поне 5 дни там. Това е истинският екшън, в който директно ще усетите вайба на държавата. Сега като се замисля сякаш повече ми хареса от Банкок. Старата част с романтичните си къщи във френски колониален стил, готическата катедрала и езерото Хоам Кием, носят една автентична и артистична атмосфера, която ми напомня на Европа. Не знам дали има нещо подобно в някоя друга азиатска държава.

Моторите

По-рано само ги споменах, но на тях трябва да се обърне особено внимание. Поне ако искате да оцелеете. 😀 Всичко живо е на мотор – от кучета до 4-членни семейства. Струва ми се, че качват бебетата на мотор, вместо на количка. Правила няма, клаксонът е цар. Това наистина може да ви подлуди, едно безумно бипкане и движение на магия. Пресичането е още по-голяма магия. Трябва просто да тръгнете и да не спирате докато/ако се озовете на тротоара и ако има такъв. 😀 Интересно е обаче как всъщност шофьорите не са изнервени. На няколко пъти станах свидетел на дребни пътни инциденти – падат, стават и продължават без конфликти и псувни.

Хората

Виетнам е комунистическа държава и това няма как да не се отрази на хората. Бяха изключително бедни, отрудени и смирени. Денят им започва преди изгрев, когато се качват на моторите и отиват да хапнат по едно Pho (традиционната виетнамска супа) за закуска. Не проявяват никакъв интерес към чужденците и излишна любезност. В някои от хотелите дори не ни поздравяваха. Не говорят английски, но не се и опитват. В допълнение са доста нечистоплътни. Храчене, бъркане в уши, усти с помощта на задължителния дълъг нокът на кутрето. Помните ли едно време и у нас си пускаха такъв, но добре че днес пускат бради, а не нокти. 😀
В тази „страна на усмивките“, така и не видях един усмихнат виетнамец. Знам, и в България са редки тези индивиди. 😉

Улицата

Всичко се случва там. Готвене, миене, рязане на нокти, чоплене на семки… Доста от местата през деня са отворени към улицата и функционират като магазинчета, масажи, пералня и т.н., а вечер собствениците спят там.

Домовете

Още от пръв поглед прави впечатление колко тесни са сградите във Виетнам. Тесни откъм фасада, дълги в дълбочина и високи. Домовете на виетнамците всъщност често са една стая без прозорци за цяло семейство. Минава се през едни тъмни и клаустрофобично тесни коридори. Нещо като нашите мазета… Изключително тъжна гледка.

Времето

Времето не беше с нас, защото почти навсякъде ни валя дъжд. Пристигнахме в средата на февруари, което се води началото на тяхната пролет и сравнително сух сезон. Уви, не останахме сухи. 😀 Температурите бяха около 15 градуса, а се бяхме настроили за доста по-високи. Времето на мен лично много ми действа и със сигурност е оказало влияние върху впечатленията ми.

Храната

Фуууу! Това вече беше най-голямото разочарование. Чорба под всякаква форма – с варено пиле, с пържени кюфтета, оризови нудли и различни сурови зелении. Основните видове са два – Pho и Bun Cha, и всички ядат това?! Единственото, което става според мен е сандвичът с багета – Banh Mi. Но не сме тръгнали сандвичи да ядем все пак. На мен лично най-много ми допадна изобилието от кориандър, чили и лайм. <3 Много ми липсва кориандърът сега.

Хвалебствията за виетнамската кухня не са едно и две, а наистина не знам откъде идват. Мога да твърдя, че не съм толкова претенциозна и гнуслива, но нищо не ми хареса и за няколко дни буквално се стопих. Добрата новина е, че поне нямах проблеми със стомаха. Яла съм почти само street food, защото нали уж така се усеща истинския вкус на мястото. Ами, не ми беше вкусен Виетнам.

Алкохолът

Подобно положение, дори по-трагично. 😀 Бирата е левче, но е чиста вода. На мен най-голяма мъка ми беше виното. Имаше само един вид Далатско вино, което беше по-зле от оцет… Компанията ми обича да си пийва и не мога да ви опиша радостта в очите им, когато открихме водка Flirt! 😀

Цените

Да, много е евтино. Ако искате да направите бюджетна Азия, това е мястото. Но все пак е важно и какво получавате за парите си, нали. Аз лично предпочитам да дам малко повече, но да ми е приятно и вкусно. А това във Виетнам се случваше рядко. За подаръци обаче е идеално. В зависимост колко умеете да се пазарите, може доста да свалите от първоначалната цена.

Шопинг

North Face! Да, това е мястото да се оборудвате с планинска екипировка. Аз за жалост не го направих и още ме е яд… Като цяло текстилът е от основните индрустрии и има доста магазини. Посетихме и от нощните пазари в Ханой, което беше Илиенци със 100 хил. човека. 😀

Придвижване

Придвижвахме се с Uber в Ханой, а за междуградските пътувания с местни автобуси. Между другото имаше и Uber мотор за екстремистите. 😉 Останах силно впечатлена от туристическите агенции, които събират пътниците си от хотелите и ги оставят отново до адрес. Няма висене по гари, гледане на карти и т.н. Перфектна организация, от която можем само да се учим.

Ха Лонг Бей

Ха Лонг Бей е може би най-популярната туристическа дестинация във Виетнам и част от списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Нямаше как да го пропуснем, но поне успяхме да избегнем туристите. Най-масовият начин за посещение на залива е с круизно корабче. Цените на нощувка варират, но не падат под 100 долара, което за Виетнам са много пари. Ние останахме за няколко нощувки на един от островите там – Кат Ба, и направихме дневна обиколка на залива. Цената й беше 15 долара. 😉 Не бих казала, че бях супер мега възхитена, но наистина има нещо мистично в скалните образувания, потънали в мъгла и потайност. Времето не позволи да караме каяци, нито да се гмуркаме. По-калените обаче го направиха.

Може би най-уникалното ми изживяване на Ха Лонг беше йога практика с гледка към морето и скалите. Бяхме изключителна атракция за минаващите виетнамци, които явно не познават йога. Те са почитатели на тай чи. Но въпреки суматохата усещането беше наистина несравнимо.

Нин Бин

Провинцията Нин Бин често се описва като „Ха Лонг по суша“. Решихме да я посетим за по-автентично изживяване и наистина се получи така. Отседнахме при виетнамско семейство, което дори ни приготви традиционна виетнамска вечеря. Уви, поредния епик фейл. Горката Мама Транг (която беше много серт баба и сякаш постоянно ни се караше) беше заседнала на фритюрника от ранни зори. Трапезата ни включваше пролетни рулца, пържени рибки, тофу, пилешко, картофки, пача, туршия… Всичко препържено до неузнаваемост. :/

Природата в района обаче е впечатляваща и могат да се видят доста неща. Ние се повозихме на лодка в Tam Coc и посетихме Bai Dinh Pagoda – най-големият храмов комплекс във Виетнам. Места, които със сигурност бих препоръчала.

За щастие не съм живяла през комунизма, но дори за няколко дни във Виетнам го усетих. Стана ми мъчно как един режим влияе толкова на качеството на живот на хората. В атмосферата витаеше едно цялостно усещане за тъга. И ако за мен това усещане беше толкова силно, представям си какво би било за родителите ми например. Все пак смятам, че е полезно да го изпитаме, за да оценим това, което имаме тук и сега.

Това бяха впечатленията от Северен Виетнам, на юг може би е различно. Ние просто не му дадохме шанс… Продължаваме напред – към Камбоджа!

Още пътешествия тук