Алиса е човек, който те грабва от първата среща. Дейна, любознателна и кипяща в ритъма на града. Запознах се с нея покрай Sofar, по призвание е актриса, през другото време активен гражданин, гид на Sofia Free Tour и няма да изреждам повече, защото ще изпусна нещо. Но с каквото и да се захване, го прави с огромна отдаденост и искреност.
Алиса носи частица от София навсякъде със себе си. И независимо, че вече близо две години се подвизава в Берлин, тази частица успява да я стопли в най-студените дни. В редовете по-долу тя ни споделя за приликите и разликите между София и Берлин, кое всъщност е важното, кое – шум и врява.
Какво е за теб София?
Дом, пълен със спомени и емоции, накъдето и да се обърна.
Кое е най-любимото ти място и защо?
Терасата на Баба ми и дядо ми – няма друго място, откъдето се вижда цялата Борисова, та чак до Александър Невски. Обичам комбинацията от усещането за простор и уюта на мястото, където съм винаги посрещната с отворени обятия.
Кои са другите твои места в града?
Обичайните – градинки, паркове, пейки, домашни сбирки с любими хора. Напоследък най-обичам домашни сбирки.
Като гид на Sofia Free Tour, познаваш изключително добре града. Има ли място, което софиянци не познават или по-скоро не оценяват?
Не оценяват, в смисъл на „не си дават сметка за ценността“- БАНЯТА, за Бога! За мен е наистина разхищение и лаишка глупост да не се използва сградата на сегашния „Регионален исторически музей София“ по първоначалното си предназначение. От всички нас зависи да настояваме за това.
Какво ти липсва най-много в момента, когато си далече от София?
Приятелите и семейството ми. Мина ми първата вълна на носталгия по всички активности, с които се бях ангажирала, по всички барове, кина, театри, паркове и алеи. И останаха само хората да ми липсват. То връзките с хората правят живота, другото е малко шум и врява. 😉
По какво си приличат Берлин и София?
О, толкова много неща. Това беше първото, което си помислих като дойдох – ами, напомня на София. Само че огромна. И в хубавите, и в грозните неща. Чисто визуално от една страна, и като усещане за лекота и безгрижие от друга.
А по какво се различават?
Времето и липсата на претенция. В Берлин е ужасно сиво зимата, няма светлина и това на мен ми влияе много подтискащо. Но пък хората по улиците са в пъти по-цветни, смели и едновременно с това неангажирани с това да се бъркат в чуждия живот или неговото себеизразяване. Ако днес реша да изляза по пижама на улицата например, никой няма и да забележи, камо ли да ме осъди. Доста е освобождаващо.
Кое е мястото, което показа първо на приятеля си в България?
Хаха, той директно дойде на мой тур, после на гледка от терасата на баба ми, Витоша, Пловдив… класически стартов пакет.
Какво би променила в София?
София за мен за хората, както казах по-рано. Би ми се искало на повече от нас да ни пука какво се случва с града, а и с България, да се ангажираме повече с това да правим света си по-добър. Аз си живеех в един балон, пълен с дейни хора, които това правят по-цял ден, но съм наясно, че този балон всъщност не е толкова голям и всеобхватен.
А какво не би пипнала за нищо на света?
Парковете като социални места. За мен те са неизменно духът на София – да излезеш без план, да срещнеш познати, да се оставиш на случайността и неангажираността, да знаеш, че никога не си сам в София.
И кога най-сетне ще се върнеш в София?!
Аз си идвам достатъчно често, за да няма нужда да се връщам за постоянно. 😉
Очаквайте догодина филма за Петя Дубарова – “Петя на моята Петя”, където ще гледаме Алиса. <3
Заглавна снимка: Slaveya’s photography