Питаха ме днес в офиса как беше концертът на Иво Димчев. Замислих се. Нямах еднозначен отговор. Интересен, неочакван, различен, магичен…
Иво Димчев е артист от световна класа – пърформър, хореограф, художник, поет, писател, композитор. Вихри се на сцените в Ню Йорк, Виена, Берлин, Париж, Лондон. За щастие минава и през София.
Впечатли ме с уникалния си талант и изпепеляваща харизма. Шоуто му е нещо между стенд-ъп, концерт, беседа. Радвам се, че отидох именно на последния му пърформанс за 2017-а на 30 декември в Терминал 1, защото беше доста по-спокойно от обичайно препълнените му зали и имах възможност да го гледам от първи ред. Заслужаваше си!
Представи ни последния си албум Sculptures, продуциран от друг успял българин зад граница – Георги Линев или Kan Wakan.
На мен лично интерпретацията му на „Хубава си, моя горо“ много ми хареса, въпреки обвиненията, че се е изгаврил с химна на Копривщица. Изпълнява го с много чувство и това докосва. Не ми трябва повече.
Иво Димчев може и да не е мъж (ех да му имам скулите). Но Иво Димчев е веднъж.
