Започвам този пост с уговорката, че не съм никакъв киноман. Признавам си, че не помня имена на филми 5 минути след като съм ги гледала, а с актьорите съм кръгла нула. Може да предположите колко обичам играта „На филми“. 😀 Но всъщност обичам да гледам филми и ги предпочитам европейски – скандинавски, балкански, френски, дайте ми повече. Слабост ми остават военните и кулинарните, ей така за баланс. Затова обичам и кинофестивалите, белким (тази хубава турска думичка) се ограмотя малко и впечатля някого с последния блокбъстър в сръбското кино. И след като бях честна с вас, преценете дали да четете по-долу селекцията на един истински некиноман:
Мисля, че не мога да изброя повече от 5 режисьори и един от тях е Фатих Акин. Гледала съм поне няколко негови филма – „Музиката на Истанбул“, „Срещу стената“, Soul Kitchen. В новия става дума за някакви тийнейджъри, които не успяват да се впишат в заобикалящата ги среда и решават да избягат. Интересно ще ми е да разбера кой по дяволите бяга от Берлин?! Чакам с нетърпение да разбера.
Другата страна на надеждата
На този режисьор не само няма да запомня името, ами не знам дали и ще успея да го произнеса – Аки Каурисмаки. 😀 Казват, че е много добър, обаче. Особено филма „Момичето от кибритената фабрика“. Ако решите да го гледате, най-добре вижте първата му част „Хавър“, защото е трилогия.
Стига си ми гледал в чинията
Първи пълнометражен филм на чаровна млада хърватка, а вече и с доста награди. Мен името ме грабна, а и трейлърът не е лош – балканските драми са ни присърце, а балканските момичета – най-вече.
Тони Ердман
Този ми изглежда доста откачен, а и да си призная немската реч е като мед за ушите ми. Без майтап! Основният сюжет е конфликт между баща и дъщеря. А коя от нас не е имала такъв?
Аз, Даниел Блейк
Супер награждаван, включително в Кан. Социална драма, заснета в документална стилистика и с репортажна камера. Ще се гледа.
Радио мечти
Музикален и доста сюрреалистичен, точно по мой вкус. Ирански емигрант в САЩ започва работа в радиото и получава задача да организира джем сешън между първата афганистанска рок група „Кабул Дриймс“ и техните идоли „Металика“. Интересно.
Жената, която си тръгна
Не знам почти нищо за Филипините. А с този филм експертите казват, че режисьорът „прави дисекция на филипинската история с дълбока, хирургическа прецизност, изкарвайки на показ събитията, оформили държавата такава, каквато е днес“. Има само 2 прожекции, но ще се опитам да хвана поне едната.
Анархистки, забавен, секси младежки филм, който разказва за група младежи, тръгнали на пътешествие из Шотландия. „Moon Dogs съчетава типичната младежка безразличност, бунтарския дух и безкрайната тийнейджърска възбуда, като по този начин неизбежно напомня на филми като И твойта майка също.“ Току виж Ъпсурт да възпеят и него.
Дъга – разкази в картинки
Наскоро бях на една закуска със създателите на това емблематично българско списание. Дори ми е невъзможно да си представя 300 000 тираж! Мултиталантливият Леонид Йовчев тръгва по следите на първия му брой, а прожекцията му е само една – 28 март в Дом на киното.
Зоотроп
А това е последната анимация на братя Гелеви (създателите на „Дъга“). Работили са по нея години. Не знам как се нарича този стил анимация, напомня ми малко на Тим Бъртън. На 11 март в 14 ч. малки и големи да се сбират в Люмиер.