Да, един ден е напълно достатъчен за основните места в Милано. Бяхме си предвидили да прекараме там поне два, но някак не усетихме атмосферата на Италия в този град и затова променихме първоначалния план. Градът е красив, космополитен и внушителен, но му липсва онази непринуденост и чаровен хаос, с които свързвам изначално Италия.
Милано е изключително достъпен от София и с двете нискотарифни авиолинии – Wizz и Ryanair. Ние избрахме първата, която каца в Бергамо, за да можем да разгледаме и него (за маршрутите около Италия скоро в отделен пост). Причината беше концерта на Foals, но и добър претекст да се обиколи наоколо.
Отседнахме в студио от Airbnb, което не беше в центъра на града, но доста близо до гарата, която така или иначе посещавахме всеки ден. 😀 Придвижването в Милано е изключително добре уредено. Ние ползвахме единствено метро, като препоръчвам 24-часовата карта за около 5 еврака, с която ще можете да си пътувате без ограничение. Не мога да не отбележа и денонощния транспорт за нощните обиколки в Милано.
Ето какво видяхме в Милано:
Дуомо
Дуомото е наистина най-внушителната сграда и няма как да го пропуснете. Това е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим, както и третата в света (така казва Wiki).
Обожавам готически катедрали и честно не успях да реша дали ми харесва повече през деня, или пък през нощта… Затова оставям избора на вас. 🙂
Взехме си комбиниран билет (12 евро), с който посетихме Дуомото, музея и терасата. Опашките не бяха огромни, но все пак е препоръчително да изберете сутрешните часове. Ако посещавате Дуомото през лятото, дамите трябва да покрият голите участъци. Един шал е напълно достатъчен. 😉
Стълбището към терасата не е толкова клаустрофобично, така че изкачването е напълно постижимо и гледката отгоре си заслужава.
В музея може да видите най-вече части от самото Дуомо, които да разгледате отблизо. Не е задължителен, но не отнема много време.
Галерията на Виктор Емануил
На площада на Дуомото няма как да не ви направи впечатление красивата арка на галерията Виктор Емануил. Минете отдолу, за да се полюбувате на интериора и престижните модни витрини. Може да седнете да изпиете едно капучино, но за мен беше задушно през лятото.
Пинакотека ди Брера
С приятел от семейство на художници, нямаше как да ми се размине арт обиколката. Поне галерията тук е една (да не ви казвам във Флоренция по колко изложби на ден гледах :D) Билетът е около 10 евро и отидохме точно на обяд, за да се спасим от жегите. Ясно си спомням 38-те зали, през които минахме. Творбите са впечатляващи, но някои от посланията така и останаха неразбрани от русата ми кратуна 😀
След Флоренция и Венеция, Брера не ми стана фаворит, но изкуствоведът беше доволен. Аз повече от пицата след това. 🙂
Замъкът „Сфорцеско”
Разгледахме го само отвън, но ако искате да видите някой от музеите вътре добре е да знаете, че в последния час от работното му време вход няма (мисля, че беше между 17 и 18 часа). Ще спестите някое друго евро за gelato. 😉 След замъка може да продължите разходката към парка Семпионе.
Каналите (Navigli district)
Стана време за аперативо и се отправихме към квартала Навили, който ми бе препоръчан от няколко места. В миналото каналите са стигали до центъра на града. А днес представляват романтично арт местенце, наситено с ателиета, магазинчета и уютни кафенета.
Не мога да сравня Миланските канали с никои от каналите, които съм виждала по света и не ме впечатлиха особено. Но въпреки това са приятно място за разходка и най-вече за лежерно аперативо след изморителната обиколка.
Корсо Гарибалди
Другото място за аперативо или вечеря. Изключително приятна улица, пълна със заведения и стилно облечени хора (това не може да им се отрече на миланците!).
Задължително се отбийте в Eatitaly – нещо като модерни хали, царство на гастрономията и италианската кухня. Местни продукти, които да си купите или да похапнете на място. Имаше опашки, което е добър знак.
За миланската кухня не мога да се изкажа категорично поради краткия престой и малкото ресторанти, които успяхме да посетим. Менюто по-долу е от La Fabbrica Pizzeria – много приятно и препълнено място, и включва салата Капрезе, пържени морски дарове и паста с морски дарове, покрита с тесто за пица?! Последното спокойно може да го пропуснете! 😉
За gelato-то, обаче, само добра дума или едно звучно и дълго ммм… И най-вече за пистачото, на което изкарах цялата почивка. 😀
Е може и да не е най-впечатляващия италиански град, в който съм била, но съм сигурна, че някой концерт отново ще ме отведе към Милано. И няма да се възпротивявам. 🙂