Mad about you ми е любима песен и да си призная честно дори само заради нея си взех билета като разбрах, че Hooverphonic ще идват в София. Това е много интимна и секси песен, а изпята от едно дете не я усетих така.
Новата им вокалистка – Лука Крюисберг, пее чудесно, но все още няма присъствието и зрелостта за тази музика. Аз лично се чувствах като на музикален формат (спечелила е ,,Гласът на Фландрия“) или дори на завършване на училище във физкултурния салон (venue-то допринесе за това усещане). Зала Универсиада не беше добър избор. Да не говорим, че 5 мин. след концерта ни изгониха. Един Sofia Live Club щеше да направи този концерт много по-различен. Със сигурност и това, че концертът се падна веднага след The Chemical Brothers, който беше коренно различен, ме разочарова допълнително.
Като цяло се оказа,че съм доста незапозната с творчеството на Hooverphonic. Познах 2-3 песни, но цялостно музиката не ми допадна. Бях се подготвила за нещо по-меланхолично, а не за диско тип ABBA. По-старите кучета в бандата се опитваха да разчупят положението и тук таме им се получаваше, но като цяло липсваше енергия и настроение на сцената. Но това си е лично моето мнение, хората около мен много се радваха.
На мен доста от парчетата ми напомниха за това по-долу, което пък ми е много мило и носталгично от моето тийнейджърство. :Р