Следващият ни #агент идва от Берлин, но вече почти 7 години се подвизава в София. За това време тя не само е опознала отлично града, ами и хората с някои типични черти – напр. цъкането (*виж предпоследния въпрос). Розалин е посветила огромна част от себе си на животните – тя е съучредител на сдружението “Бандата на 1500-те”, което се занимава изцяло с каузата на бездомните кучета в общинския приют, също така е управител на немския котешки кастрационнен център в Пловдив и е доброволец в общинските приюти. Самата тя има 3 кучета и ни споделя и техните любими места в София. За съжаление все още dog-friendly местата в София са прекалено малко, но с хора като Розалин наоколо, ще станат повече!
Какво е за теб София?
За мен София е градът, в който избрах да работя и да живея. Може би наистина нямаше да съм тук, ако преди 6 години не ме бяха приели на работа, но никога не съм се чувствала не на мястото си. За мен София също така е нещо като предизвикателство. Опитвам се да бъда полезна и си мечтая с моите действия да направя този град малко по-добро място за живеене.
Кое е най-любимото ти място и защо?
Най-любимото ми място е общинският приют в Горни Богров, където са настанени около 1500 кучета от територията на град София. Много хора тук ще си кажат: „да бе, как може да харесваш такова място“. Аз ще кажа обаче, че няма по-удовлетворящо нещо от това да даваш надежда, грижа и разнообразие на тези, които са забравени от обществото. Този приют за кучета е на всички ни. Тези кучета нито са на държавата, нито са на “другите”. Ние, хората сме тези, които създадохме проблема на бездомните кучета в България. Нашата безотговорност е, че не си кастрираме кучетата, че ги размножаваме “защото така сме решили” (реплика, която оня ден чух на кучешката поляна в квартала), че си купуваме кучета от съмнителни обяви вместо да осиновим куче от приют. И докато това нещо не го осъзнаем, проблемът на свръхпопулацията и бездомните кучета в България няма да се реши.
Кои са местата, където се срещаш със себеподобни?
Много харесвам Южния парк, но не през уикендите. Повечето ми приятели имат също кучета и често излизаме с тях извън града.
Други любими места в града?
Аз по начало предпочитам места, където пускат кучета. Неразбираемо е за мен защо все още в повечето заведения не допускат да сядаш с кучето си. Хората, които биха взели кучетата със себе си знаят, че то ще лежи кротко до теб и няма да се притеснява от пространството. Наистина смятам, че е време ресторантите и заведенията в София и в цяла България да станат по-толерантни и по-отворени и да се сбогуват със стари мисли и предразсъдъци. Кучето е само толкова нехигиенично и мръсно, както са обувките ни, с които стъпваме и ходим. Затова любимият ми ресторант в София е Бюфеть на ул. Екзарх Йосиф. Там няма проблем да си влизаш с кучето, хората са супер позитивно настроени към животни и собственикът наскоро си осинови куче от приюта, за който говорих по-горе.
Отделно ще се преоткрива скоро едно прекрасно спокойно и вдъхновяващо място, където ще е позволено да влизаш с кучето си. И това е новата Библиотека на Гьоте Институт на ул. Будапеща 1. Много се зарадвах на тази хубава новина и нямам търпение да стане готова.
Кое е мястото, където би завела първо някой чужденец?
Признавам, че когато идват мои приятели на гости, първо им правя класическа туристическа обиколка. Смятам, че центърът на София си заслужава да бъде разгледан. После се разхождаме из улиците и им показвам хубавите магазини за авторски неща като магазин „Ключ“ (ул. Цар Асен 14). Наистина това е нещо уникално за тук, както и различните ателиета за авторска мода от български дизайнери.
Преди ремонта много ги водех и на Женския Пазар, но сега вече не е толкова интересно място каквото беше.
Къде отиваш, за да презаредиш батериите?
Понеже работата ми е такава, че постоянно контактувам с хора, което е удоволствие за мен, след работа обаче предпочитам да се усамотя с трите ми кучета някъде навън, където те и аз можем да се отпуснем от шумовете на града и от навалицата на деня. Избягвам препълнените паркове. Любимо ни място е дивата част на Врана, дивата част на парка “Въртопо” или полетата извън София. Това лято открих и Локорско като любима дестинация.
Друго място, което наситина е много зареждащо, е малката градинка на Петър Дънов в Изгрев. Там ходя понякога през обедните ми почивки. Ухае много красиво на рози, тихо е и има един човек там, който по най готиния начин общува с гълъбите. Обожавам да ги наблюдавам.
Нещо ново, което е направило града ни по-добър?
Тук сигурно е спорен въпросът доколкото е ново явление, но през последните години все по-активно става гражданското ни общество. Все по-често хората излизат и показват, когато не са ок с нещо или когато просто не одобряват поредното решение, което в очите ни ни се струва нелепо или неправилно. Все повече хората осъзнават и колко е важно доброволчеството и това, че едно общество няма как да функционира добре без доброволчесто във всички сфери.
Какво ти липсва все още в София?
Липсва ми възможността да караш навсякъде колело. И то не защото няма алеи, а защото направо се тровиш, карайки зад коли, от които излиза черен гаден облак. Липсва ми също така един кучешки парк. Но с това нямам предвид кучешка площадка, а парк по немски пример. Там в някои градове има заградени огромни пространства, където стопаните могат без да се притесняват да си пускат кучетата и се чувстваш все едно си в гора, а не на площадка.
Какво би променила?
Ако можех, бих променила въздуха, бих забранила сламки и пластмасовите чашки за кафета. Но най-вече бих променила отношението на хората. Въздуха всички знаем как може да го променим. За отношението обаче не знам как ще стане. Аз много често се сблъскам с един феномен: цъкането. Минавам през една пейка в парка с кучетата – цъкане. Товаря ги в колата, минават хора – цъкане. Влизам в хотела, където съм букнала с кучетата – цъкане. За мен това е неприемливо. Бих искала хората да са по-толерантни към мен и това, което избрах – да имам кучета. Няма значение дали това са две или три.
Любимите ти концерти или други събития, на които си била в София са:
Аз съм била на много концерти в София, но никога няма да забравя концерта на Parov Stelar в Арена Армеец през 2014 г. Вярно, че залата не е най-готиното място, но в случая мисля, че всички забравихме къде точно сме. Беше невероятен концерт.
Едно събитие, което сигурно дълго ще си спомням, е от съвсем скоро. Празнувахме 30 години от падането на Берлинската стена в сградата на бившето посолство на ГДР в София. 10 художника твориха в 10 празни стаи и група Ревю свириха. Беше уникално, артистично, музикално и запомнящо се.