Ако не покорява поредния планински връх или пък не поставя нов рекорд някъде с колелото, Теди ще е на морето. И то на гръцкото. Като се чудих кой познава добре плажовете в южната ни съседка, веднага се сетих за нея и красивите снимки, които съм виждала на профила й. Специфичното е, че тя пътува заедно с джак ръсела си Алиса, което за мен е още по-интересно и полезно. Надявам се и за вас. 😉
Учудващо се запознах с нея в София, макар тя да не прекарва особено време тук. Теди наистина е толкова активна в ежедневието си, че не знам откъде черпи тази енергия… Може би от прекрасните кътчета, които посещава и които се съгласи да сподели с вас. Благодарни сме й! <3
Давам думата на Теди. 🙂
Повече от 15 години избирам Гърция за място, където да прекарам лятната си почивка. В този период от време, посетих много и различни места в северна и централна Гърция, а така също и западните острови в Йонийско море. Там, където ми хареса най-много се връщах многократно.
С времето промених изцяло предпочитанията си, започнах да подбирам спрямо тях и местата, на които да почивам. Колкото повече се отдалечавах от България, толкова по-спокойно ставаше. От типичното „градско момиче“ се превърнах в запален къмпингар. Колелото стана неизменен багаж и основно средство за придвижване в къмпингите, до плажовете и измежду градчетата. 😊
С годините научих, че местните жители са най-добрият източник на информация. Те винаги са готови да препоръчат плажове и заведения за хранене.
А сега по същество, ако мога да подредя местата, които определено са се превърнали в мои фаворити, то списъкът ми би изглеждал така: (има и още, но се ограничавам само до 10) 😉
1. Остров Самотраки
Е, няма такова място! След няколко часа прекарани на ферибот (през цялото време се любувате на гледки към остров Гьокчеада, остров Тасос, третият ръкав Атон и няколко делфина) и срещу не малка сума пари, още със слизането си човек разбира, че тук има нещо различно. Таверните на острова са малки и в повечето случаи се сервира храна, която е изцяло собствено производство. Задължително трябва да хапнете чеверме в таверна „O Vrachos“ и да пробвате домашните гозби в таверна „Karydies“. На Самотраки, по-често ще срещнете кози, които всъщност са и основното средство за препитание на месното население, отколкото хора или автомобили. Целият остров не е достъпен (по суша). Има места, на които мобилните оператори нямат обхват или се хваща турски оператор. Ако обичате да карате велосипед, то това е вашето място. Островът е много известен с хипарите, които го посещават, водопадите си, с термалните извори и енергията, която витае там. Свободата на духа е завладяла Самотраки тотално. Тук времето е спряло, животът е спокоен и човек почива максимално. Аз бях там в края на месец август. Местата за настаняване са предимно малки студиа, спретнати и в повечето случаи с частни плажове. На острова има само два къмпинга, като препоръчвам „Varades Municipal“. Сезонът приключва в началото на месец септември, когато на един от последните фериботи, можете да видите как се качват малкото коли, последните туристи, попът и една коза 😊.
2. Остров Кефалония
Ако търсите спиращи дъха гледки, то това е вашето място! Островите в Йонийско море са известни с красотата си. Там всеки плаж е различен (в радиус от няколко километра, плажовете са с червен пясък, големи бели камъни – един от най-известните плажове в Европа „Миртос“, малки ситни камъни, огромни туристически плажове, недостъпни почти за коли или достъп само по скромните 200 стъпала – плаж „Плахиа Амос“, диви плажове, до които може да достигнете само с лодка и всичките са безкрайно красиви). Тук сезонът е дълъг от април до октомври. Аз посетих острова през месец август (отседнах в къмпинг „Argostoli“) и температурите бяха много поносими. За да разгледате това прекрасно място ви трябват около 10-тина дни. През ден избирайте плажове, до които ще се налага да пътувате. Има много какво да се види на острова. До него се стига през остров Лефкада (по мост) и след това с ферибот. Вариантите за ферибот са два – един, който пътува около час и един, който е над 2 часа.
3. Остров Евия
Това е най-дългият гръцки остров. Стигането до него може да бъде, както по мост – през столицата Халкида, така и с ферибот. За две седмици успях да проуча само половината от острова (северната и централна част) и въпреки това, смея да твърдя, че много ми хареса. На острова не липсват природа, плажове, високи планини, безкрайни брегове, минерални извори и много завои. Отново препоръчвам през ден ходене до различен плаж с цел обикаляне и разучаване. Градчетата на острова са малки, не се славят с неземна красота, но пък за сметка на това са спокойни. Препоръчвам ви да посетите „Лиxaдoниcя“. Това са грyпа от малки οстрoвчeтa между Eвия и сушата, появили cе слeд земетрeсение. Прeз лятoто имa лодки, които целодневно превoзват тyриcти до и οт Лиxaдoнися по разписание. Те обикалят окοлo оcтрοвчeтата и oстaвят тyристите на най-големия от тяx – Mοнoлия, нa κойтο има oрганизирaн плаж c бар. Moрcкотο дънo окοлo острοвитe е пясъчнo и плитκо, a кοгатo няма вятър водaта изглежда мнοгo cиня. В северната част на острова има и водопади, които може да посетите. Аз бях на острова в края на месец август и началото на месец септември (отседнах в къмпинг „Club Agia Anna“). Месните жители казват, че през сезона е пълно с туристи, но явно съм късметлийка и нямаше никакви хора 😊.
4. Полуостров Пелион
Ако не сте чували за него, бързо да поправите тази грешка 😊. Стигането до там е през град Волос и преминаване през планина (в която има даже и ски курорт), посредством една камара завои. След като прехвърлите планината, пред вас ще се разкрият изумителни гледки. Безкрайна шир и невероятно синьо море. Тук също си заслужава да имате карта, по която местните да ви насочат до кой плаж да отскочите. Обикаляйте различни плажове, заслужава си! Аз посетих полуострова в края на месец август (отседнах в къмпинг „Papa Nero“) и температурите бяха страхотни, стига да не завали, защото 3 дни събиране на дъждовна вода са минимума за този планински район.
5. Остров Амулиани
Това е едно мъничко островче, сгушено между Ситония (втория ръкав) и Атон (третия ръкав) на Халкидики. До него се стига с ферибот (една малка бира време). Островът е толкова малък, че населените му места се броят на едната ви ръка. Най-прекрасният плаж (фин, ситен пясък с плитки кристалночисти води) се намира точно пред единствения къмпинг „Alikes“, където и отсядам всеки път когато съм там. Точно там се намира и таверната с най-вкусната храна на острова. Има само една важна подробност – посетете острова или през началото на юни или през септември. В противен случай рискувате да си развалите почивката. 😊
6. Урануполи (Атон)
Да, колкото и странно да звучи, на Атон има живот и извън манастирите. Единственото населено градче и последно достъпно за всички граждани преди бариерата се нарича Урануполи. Препоръчвам ви да отседнете в къмпинг „Ouranoupoli“. Той е устроен предимно за хора, които предпочитат да почиват на каравана или бунгало, но и за любителите на палатките също има предвидено местенце. Плажът е много мъничък, но е изцяло с пясък и предлага прекрасна гледка към остров Амулиани и миниатюрните островчета около него (Магарешки острови). Много спокойно място, подходящо за пълен релакс. Можете да наемете лодка, с която да посетите островчетата. Посещавала съм го в края на месец юни и бих казала, че температурите са доста високи.
7. Каламици (Ситония)
Няма как да не минем и без най-популярното място на Ситония, а именно Каламици и къмпинг „Талата“. Плажът се състои от голяма плажна ивица с малко по-едър пясък и прекрасно синя вода. Къмпингът е така устроен, че влезеш ли в него, не ти се налага да излизаш. Разполага с всичко необходимо – ресторант, пицария, кафене, бар, басейн, мини маркет, фитнес, детски кът. Освен за любителите на палатките, тук се предлагат и страхотни бунгала. Един съвет, в случай, че ви допадне това местенце, не го посещавайте през активния сезон (юли и август), казвам ви го от личен опит. За първи път попаднах в Талата в края на месец септември и тогава се влюбих в него. Нямаше почти никакви хора (къмпингът затваряше след броени дни) и това допринесе да се насладя истински на мястото. Тъй като се намира в планински район, горна дрешка няма да ви е излишна.
8. Вурвуру (Ситония)
Тази година за първи път отседнах във Вурвуру и признавам, че останах приятно изненадана. Не е типичното „курортно селище“, но определено си заслужава. Няма големи хотели, няма търговска и централна част, но пък по цялата си дължина има разположени едноетажни или двуетажни вили и студиа с огромни дворове. За първи път виждам имоти с толкова големи зелени (в пряк и в преносен смисъл) площи. Мястото е подходящо за хора с малки деца. Спокойно е, плажната ивица е къса, но много дълга. Водата е кристално чиста. Можете да си наемете лодка с която да посетите така популярната за региона „Синя лагуна“. През месец юни имах възможността да направя два уикенда там и мога да твърдя, че през деня температурите са доста високи, а вечер става приятно. Препоръчвам да посетите таверна „Aristos“ , която се намира на няколко километра от Вурвуру в рибарското селище „Ормос Панагияс“. Освен риба, там се предлагат и страхотни други ястия. Ако имате възможност, направете си предварителна резервация, за да вечеряте на самия плаж. В случай, че разполагате с повече дни, горещо ви препоръчвам да отскочите за един ден до къмпинг „Armenistis”, който се намира на няколко километра от Вурвуру. Кристално-сините води на залива ще останат за дълго в съзнанието ви.
9. Остров Тасос
Въпреки, че Тасос се е превърнал почти в автономна област на България 😊 😊 (заради огромният брой български туристи, които го посещават), той за мен си остава като втори дом. Преди много, ама много години, когато започнах да посещавам Гърция, Тасос беше задължителна дестинация веднъж или два пъти за сезон. Тасос е известен още и под названията „изумруденият остров“ или „вечно зеленият остров“ и несъмнено е така. За скромната си обиколка от 100 км, Тасос предлага голямо разнообразие от плажове, които непременно трябва да посетите – вижте ги тук. Препоръчвам ви да го обиколите по вода или по суша (октомври е прекрасно време за една обиколка на острова с колело). До островът се стига с ферибот от Кавала (над 2 часа) или от Керамоти (около 40 мин).
10. Кавала
Кавала е малък, прекрасен град, изключително спокойно място с живописни пейзажи (градски и морски). Горещо ви препоръчвам да се разходите в стария град, да се изкачите по калдъръмените улици до крепостта и да се полюбувате на зашеметяващата гледка към остров Тасос. На слизане от крепостта, повече от задължително седнете в таверна „Kanados“. Това е най-доброто място за ядене в града, гарантирам ви го. Близо до Кавала, на плаж може да отскочите до къмпинг „Батис“ или ако разполагате с малко повече време до плажа на „Неа Перамос“. Градът е подходящ за посещение през цялата година.
А ето и малко съвети от един „изпечен“ гръцки турист:
*Най-хубавите плажове попадат в категория „Blue Flag beaches“. Някои от местата изброени по-горе или посетени от мен, са в тази категория. Разгледайте сайта и ще разберете, защо ви споделям тази информация 😉.
*Гърците НЕ пият „бяло фрапе”, а „Cappuccino fredo”. Пробвайте го и няма да сгрешите.
*Ако обичате да похапвате местна кухня, то не пропускайте да опитате от не толкова популярните за нас ястия, каквито са „Гръцката салата“ , пържените калмари и Цацикито. Опитайте салата “Dakos” или „Koukouvagia”. Тя съдържа хляб, домати, сирене, зехтин, каперси и маслини. От предястията се насладете на лозовите сарми „Dolmadaki”, пробвайте панираното гръцко сирене „Саганаки“ (ако има вариант да е подправено със сусам е най-добре), фета с мед – „Фера Ме Мели“. От основните, освен всички ястия приготвени с патладжан, пробвайте пълнените домати и чушки „ Yemista“ . Не пропускайте и най-популярното сред гърците – геврек със сусам “Koulouri Thessalonikis”, а ако обичате баница, то непременно трябва да потърсите Спанакопита (Σπανακόπιτα), което представлява баница със спанак и сирене. Поглезете се с нещо сладко и потърсете в сладкарниците традиционната за Гърция коледна сладка, която се продава целогодишно -„Меломакарона“.
А сега, let’s go to the beach!
